Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 29 април 2012 г.

Неделя ли?



Неделя е ден за обичане.
На пейката в близкия парк
момче нежно гали момиче,
а слънцето свети за тях.

Светът ги следи неприлично
през поглед на малко дете,
смехът му от храста наднича.
Момиче обича момче.

И пейката тихо полита
сред облак от нежни слова.
Зад храста се чуди мъникът:
„Нима е възможно това”...

Неделя... Момче и момиче.
Летящата пейка. Дете.
И толкова много обичане,
а толкова малко небе...

петък, 20 април 2012 г.

El Camino





Този път е дълъг като сън,
в който някак все не те достигам.
Може би така е по-добре.
Губейки се в тебе...се намирам!

Падам от един измислен връх,
но пък на крака се приземявам
и се уча да обичам до без дъх...
И се уча да не притежавам!

Виж ме – малък, смешен къс Живот...
Трае колкото да се усмихнеш.
Другото е блудкав монолог,
адски драматичен... и излишен.

Важно ми е просто да вървя,
даже с риск съвсем да се разминем.
Страшно дълъг път е любовта,
но си струва ако краят е взаимен!!!

вторник, 10 април 2012 г.

НЕ стихотворение



Това, което вързва свободата,

не е хартия с мирис на небе,
а пълните със "Не"- та предразсъдъци
пропити във човешкото сърце.

Там няма лабиринти с минотаври,
но е задръстено от ярост и вини.
Кървящи от илюзиите рани
не се лекуват с нови сто лъжи.

Тъй често скока бъркаме със полет,
безкрайното пропадане - със смърт.
Наричаме ината твърда воля,
за дъното твърдим - потънал връх.

А всъщност болката е тайната ни дрога.
Страхът ни - оправдание да спрем.
Животът е бездарен, глупав клоун,
понеже ни обрича да умрем.


И толкова сме НЕ, че чак ни няма,
докато някой ден смъртта не каже "Да"!
След НЕ живелите единствено остава
една безлична и безцветна НЕ тъга!!!