Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 8 октомври 2022 г.

Време е да се върна у дома ❤

Въпросително
Колко можеш да направиш за един живот?
Още ли отглеждаш рани в левия си джоб?
Можеш ли да съзерцаваш, просто ей така?
Как се справяш с болката от чуждата вина?
Знаеш ли кога си ти, кога е някой друг?
Идва ли ти да погалиш свит от яд юмрук?
Вярваш ли, че след провала винаги растеш?
Даваш ли си сам кураж? Отглеждаш ли копнеж?
Мислиш ли, че има начин да смириш страха?
Лесно ли ти е да дишаш в чужда самота?
Колко можеш да откъснеш от сърцето си?
Плащаш ли със ценно време? С кървави сълзи?
А когато се засмееш, спира ли дъждът?
Имаш ли очи за всички малки чудеса?
Лесно ли е да обичаш въпреки и след?
Ангел си, а толкова приличаш на човек!
07.10.2020
К.К

Няма коментари:

Публикуване на коментар