Време е да се върна у дома ❤

Въпросително

Колко можеш да направиш за един живот?

Още ли отглеждаш рани в левия си джоб?

Можеш ли да съзерцаваш, просто ей така?

Как се справяш с болката от чуждата вина?

Знаеш ли кога си ти, кога е някой друг?

Идва ли ти да погалиш свит от яд юмрук?

Вярваш ли, че след провала винаги растеш?

Даваш ли си сам кураж? Отглеждаш ли копнеж?

Мислиш ли, че има начин да смириш страха?

Лесно ли ти е да дишаш в чужда самота?

Колко можеш да откъснеш от сърцето си?

Плащаш ли със ценно време? С кървави сълзи?

А когато се засмееш, спира ли дъждът?

Имаш ли очи за всички малки чудеса?

Лесно ли е да обичаш въпреки и след?

Ангел си, а толкова приличаш на човек!

07.10.2020

К.К

Някога отдавна

Мълния тресна стария бук
и го превърна в пепел.
Спях, а смъртта изсече кръст.
Цвилеха ветровете.
Някаква болка - грозна, зла,
сграбчи свирепо сърцето ми.
После настана вселенски студ
и вкамени планетата.
Нищо зелено. Никакъв звук.
Нямаше крясък, ни огън.
Само безкрайния ужас, че тук
всичко е дело на хората...
Но не повярвах. Отворих очи
и го видях на двора -
стария бук - достолепен, жив
и посаден от хора!

Откровение 4

Януари вдъхновен е
и такава радост носи.
Всеки миг е откровение
с дъх на лотоси и рози.
В синьото на небесата
смърт и битие се сливат,
за да спомнят на душата,
че животът не умира.
Тази струйка златоносна
ще си стори път през мрака
и без думи и въпроси
времето си ще дочака.
Ще избухне в цветовете
на невиждана комета,
само за едно- да срещне
Любовта със теб Човеко!

***

Този кръг е земен,
тленен и порочен.
Можеш да си вътре
или да прескочиш.
Да вървиш нататък
кротко и послушно
с маската на мнимо,
хладно равнодушие.
Ала да залъгваш
с доводи душата,
след като говорят
друго сетивата
си е чиста проба
страх и неведение.
Ако има обич
няма престъпление.
Ако има слънце
в нечия усмивка,
ако тя те сгрява
и те предизвиква
да подреждаш смело
мрачния си хаос
и да се разделяш
без тъга и жалост,
значи всяка крачка
в онзи кръг си струва,
щом живееш в радост
без да се преструваш!

Еквилибрист

Много е тънка чертата-
крачка в страни и пропадаш.
Нито да седнеш да чакаш,
нито страхливо да бягаш.
И без да искаш осъмваш
въжеиграч виртуозен.
С няколко скока се учиш
как от не може - да може.
Ставаш все по-самоуверен
в своите собствени битки.
Ако сърцето печели,
значи са Цезари всички-
разумът мъдро ще кимне,
вярата ще се усмихне,
опитът ще ръкопляска,
болката ще утихне.
Ала най-сладка победа
в този живот си остава
да прекосиш чужда бездна
без да очакваш награда.

Стават и такива грешки

Днес реших да бъда тъжна
като изоставен град.
Като стара селска къща
скрита в мрачен гъсталак.
Да разхождам паметта си
сред пустеещи поля.
Да разплача някой ручей.
Да избягам от света...
И да заваля внезапно-
да тъгувам с часове.
Да разръчкам стара рана,
да отворя нови две.
Да изгледам всички филми
с тъжен и нечестен край,
да се правя, че не чувам,
че не виждам и не знам,
ала планът ми не случи,
както бавно си вървях
по главата ме улучи
катеричка с жълъд як
и докато се усетя
цялата гора ехтеше.
А поуката е ясна-
бях със грешната нагласа!

***

Ако лъжеш- лъжеш себе си.
Ако нараниш- кървиш отвътре.
Ако триеш обич от живота си
няколко галактики ще рухнат.
Ако укоряваш - съдиш себе си.
Ако ли злословиш - сееш бури.
Ако се намесиш в чужди планове
без да те помолят - чакай сълзи.
Ако се обиждаш - храниш Егото.
Ако си нещастен - учиш трудно.
Ако се съмняваш- гониш светлото...
Ако оцелееш - ще е чудо.