В ръцете си тя носи топъл хляб,
а времето прегърбило деня и
провлачва сянката и - крак след крак
и тихо я изпраща до дома и.
По плочника напукан от сълзи
разстила паяжини кукувича прежда.
Огнището угаснало мълчи.
Отдавна само пепел е надеждата.
Проскърцва жално тежката врата
и лепкав полумрак дъха и среща.
От старата кирпичена стена
две черно-бели снимки я поглеждат.
Отхапва залък с малко лук и сол
и дълго го притиска към небцето си.
Присяда и проклетият живот
но пак се мъчи да преглътне.Със сърцето си.
А там тежат хиляда самоти
и двеста призрака населват тишината.
Не знае утре ще отвори ли очи,
затуй не мигва цяла нощ. И просто чака...
а времето прегърбило деня и
провлачва сянката и - крак след крак
и тихо я изпраща до дома и.
По плочника напукан от сълзи
разстила паяжини кукувича прежда.
Огнището угаснало мълчи.
Отдавна само пепел е надеждата.
Проскърцва жално тежката врата
и лепкав полумрак дъха и среща.
От старата кирпичена стена
две черно-бели снимки я поглеждат.
Отхапва залък с малко лук и сол
и дълго го притиска към небцето си.
Присяда и проклетият живот
но пак се мъчи да преглътне.Със сърцето си.
А там тежат хиляда самоти
и двеста призрака населват тишината.
Не знае утре ще отвори ли очи,
затуй не мигва цяла нощ. И просто чака...
Много е истинско и хубаво, поздравления!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти и Здравей :) !
ОтговорИзтриванеМного ми хареса :))) Поздрави!
ОтговорИзтриванеАма че стиска за гърлото твоят стих...Страшна е тази самота и безсънното очакване...
ОтговорИзтриванеdryad. благодаря ти :)
ОтговорИзтриванеЛара... от седмица го чаках тоя стих и чак сега ме намери. Случи се в един ден да ЗАБЕЛЕЖА няколко тъжни страчески погледа, и ето че най-накрая римите се нагласиха. Май това ми е най-тежкият стих до сега ...
Много силно и истинно...,поздравления!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
ОтговорИзтриване