ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Самодивски огън

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 4 август 2010 г.

Самодивски огън

на Вики

В очи на вълчица небето присяда.
Реката безмълвно прегръща брега.
По белите камъни стъпки оставя
една самодива с човешка душа.

От бисери-думи тя наниз нанизва.
Блещука душата и - чиста вода.
Два феникса кротко в краката и слизат
и в сладка омая потъва денят.

Далече от вечният шум на тълпата
една самодива описва съдби
на хора велики и прастари царства,
а всяка от нейните думи гори

пропита от гордост и родова памет.
В безцветното "днес" се промъква искра.
Душите ни пали с пречистващи клади
една самодива с човешка душа.