Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 3 декември 2011 г.

Размисли за щастието



Всъщност колко мой трябва да бъдеш,
за да се чувствам щастлива?
Ако е светло в погледа ти,
... ако се смееш силно,
ако посрещаш грижите
с лекота и вяра
без да губиш куража си,
без да се нараняваш.
Ако не се нуждаеш
от рамото за да поплачеш,
а ме докосваш просто,
за да почувстваш някой
аз ще съм пълна с тебе
без да те притежавам.
Ти ще намериш себе си.
Щастие ето това е!
Публикувано от в

3 коментара:

  1. -4 декември 2011 г. в 1:10

    Трябва да имаш голямо сърце, за да усещаш щастието по този начин...Красив стих!
    Желая ти щастие, приятелче! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Innocence4 декември 2011 г. в 2:10

    Видях единичката на коментара и бях сигурна, че си ти! Благодаря ти Лара! Светлина и мнооого щастливи усмивки от мен! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  3. биопродукти10 декември 2011 г. в 11:24

    Много добре си написала какво е щастието, но ние често забравяме, че сме всъщност щастливци!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)