ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Изкачване

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 16 ноември 2012 г.

Изкачване

Дали защото разполагам с вечности,
изгубих осезание за липса.
По пътя си –през долини и хребети,
флиртувам видимо със бялото на листа,
докато не усетя тишината му,
разтворена във чашата ми с вино.
Наслада е тръпчивото очакване
и деликатното отсъствие на минало.
Дали защото ме владеят обичи
и лесно се превръщам в огледало-
не бягам от човешките си слабости,
особено когато са начало
на дългото изкачване към себе си.
Най-вярното ми куче е Животът.
Най-смелата ми крачка е последната,
а хората са върхове-уроци.