ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Сълзата на Твореца

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 30 януари 2013 г.

Сълзата на Твореца

Той работи до късно
в ателието си тясно-
дялка грубия камък
с нежна, точна ръка.
Не говори излишно,
просто знае отлично
как от хаос без име
да извае жена.
С уморена усмивка
следва всяка извивка,
разпилява косите и,
дооформя носа,
после бавно, изкусно
вае бледите устни,
а след миг се оглежда
в очи на сърна.
Ала нещо го жегва-
тази хубост неземна
си остава сив камък
щом не носи душа.
И откъртва се тежко
тъга нечовешка,
по гърдите и стичат се
сълза след сълза.
Но внезапно се сепва,
по лицето му трепва
топъл дъх,после чува
най-прекрасния глас.
От сълзите му бели
тя се беше съвзела...
В ателието му тясно
слезе целият свят...
слезе целият свят...