Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 21 март 2012 г.

Заветът



Не виждам. Ослепях от чудна жажда...
От пръски слънце в лепкавия мрак...
Сънувам океани от надежда.
Мечтая все един и същи бряг.


И с риск да се удавя в плитчините-
помъквам кръста си през бурните вълни,
подмятана от хорското двуличие,
но пълна с вяра в хорските души.

Не се засища вълчи глад с огризки.
Поиска ли животът – ще му дам
едничката си риза. Необличана.
Перцата от крилата си ще дам.

Докато не остана по усмивка,
по себе си, по няколко мечти,
надраскани набързо върху листа
от сляпата ми обич. С послепис:

„ Живее ли ти се – живей!
Лети!
Бъди! „

Няма коментари:

Публикуване на коментар