ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: НЕ стихотворение

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 10 април 2012 г.

НЕ стихотворение

Това, което вързва свободата,
не е хартия с мирис на небе,
а пълните със "Не"- та предразсъдъци
пропити във човешкото сърце.

Там няма лабиринти с минотаври,
но е задръстено от ярост и вини.
Кървящи от илюзиите рани
не се лекуват с нови сто лъжи.

Тъй често скока бъркаме със полет,
безкрайното пропадане - със смърт.
Наричаме ината твърда воля,
за дъното твърдим - потънал връх.

А всъщност болката е тайната ни дрога.
Страхът ни - оправдание да спрем.
Животът е бездарен, глупав клоун,
понеже ни обрича да умрем.

И толкова сме НЕ, че чак ни няма,
докато някой ден смъртта не каже "Да"!
След НЕ живелите единствено остава
една безлична и безцветна НЕ тъга!!!