ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Неделя ли?

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

неделя, 29 април 2012 г.

Неделя ли?

Неделя е ден за обичане.

На пейката в близкия парк

момче нежно гали момиче,

а слънцето свети за тях.

Светът ги следи неприлично
през поглед на малко дете,
смехът му от храста наднича.
Момиче обича момче.

И пейката тихо полита
сред облак от нежни слова.
Зад храста се чуди мъникът:
„Нима е възможно това”...

Неделя... Момче и момиче.
Летящата пейка. Дете.
И толкова много обичане,
а толкова малко небе...