ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Невидима

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 16 февруари 2013 г.

Невидима

Понякога обличам празнотата,
сякаш е любимата ми рокля.
Оглеждам се в очите на тъгата
и тихо се изтривам от живота.
Задавям се от твърде много памет,
от спомени за бъдещи недели.
Очакването е болезнен спазъм
в плача на недописани поеми.
Понякога изтръгвам светлината
от топлите обятия на мрака
и дълго и разказвам за душата си...
Разпадам се пред нея без остатък,
докато не изгубя очертания
и думите заглъхнат в тишината.
Понякога е нужно да ме няма
преди да продължа до теб нататък...