ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: На светло

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

На светло

На времето неспирния чекрък
в косите ми преде сребристи нишки.
И погледът ми вече е по друг-
смирен, побрал деня в четиристишие.

Не ме морят фалшиви ветрове.
Не прося от неверници надежда.
Сърцето ми отглежда светове,
в които хаос хаосът подрежда.

Земята ми е скъпа- бисер син
набъбнал под черупката на хората.
Страхът от болката е лесно разтворим
и лесно утаима е умората.

Единственият бог е Любовта,
а вярата ми в него- вездесъща.
Когато съм Любов мълчи нощта
и светло е... Защото съм си вкъщи.