ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Диамант и стъкло

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 20 март 2013 г.

Диамант и стъкло

Моите небета са чупливи.
Ако ги докоснеш ще изчезнат.
Питам се какво ми дава сили
да потропвам с токчета над бездна.

С някаква мръснишка непорочност
бавно разсъбличам същността си.
Без да искам и съвсем нарочно
гола се разхождам пред ума ти.

Дръзка е дори свенливостта ми-
драска нежно с нокътче сърцето,
търси най-двусмислените думи,
за да те направи на парчета.

После ми убиват във окото
няколко прашинки въглеродни.
Ти си диамантът. Аз - стъклото.
Ако ме целунеш сме свободни!