ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Мечтая за...

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 22 март 2013 г.

Мечтая за...

Къс черна земя и здрава мотика,
и колкото се може по-малко хора.
Не искам цял живот да се надвиквам
с гласове всякакви, а да не чувам своя.
В ума ми е пълно с незасяти истини,
и с вяра безкористна -първокачествен разсад.
Мечтите ми пеят в градини от ириси.
Садят ми време. Да го ожъна чакат.
Трябвам си. Трябвам си. Като водата -
да напоя с обич плодотворната почва,
да разцъфти нежно-щастлива земята
преди да ме вземе в прегръдка безсрочна.