ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Епилог

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 25 април 2013 г.

Епилог

Усещаш ли как леко те докосват
прозрачните воали на тъгата ми?
Разкъсват ги мълчания среднощни
и ехото от думи-отпечатъци.
Не бива да се губим окончателно.
Не всяка среща свършва със раздяла.
Познавам много влюбени приятелства,
които неизбежно оцеляват...
Защото са покълнали от нищото.
Пребродили са няколко галактики.
Ръка в ръка, душа в душа са тичали
по цветните поля на необятното...
Защото са се търсили уверено
и в хиляди животи са успявали...
Загубим ли се с тебе преднамерено,
навярно никога не сме се заслужавали!