ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Пролетен бал

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 15 април 2013 г.

Пролетен бал

Дъждът разходи мокрите си мисли
по пустите алеи и се спря.
Април го изненада с куп усмивки
разпукали цветчета във пръстта.
Една калинка важно дефилира
в чашката на розово лале.
Син бръмбар кавалерски и партнира
и нежно я прегръща със криле.
Небето се разсънва мързеливо,
но не захвърля топлия юрган.
Преструва се пред хората на сиво,
а всъщност търпеливо, с детски плам,
очаква полъха на веселия вятър,
да донесе познатия сигнал,
а после бързичко навлича синевата
и дава старт на пролетния бал!