ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Вълшебният влак

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 12 юни 2013 г.

Вълшебният влак

Замръкваш по средата на деня
в гора от изоставени копнежи.
Живееш сам на края на света
и нищо не е както ти изглежда.
Изгубваш се в тълпа без цветове,
в тресавища от загрубели мисли.
Животът ти- премръзнало дете,
жадува огън в погледа си бистър.
Хвани го за ръка. Стани му драг.
Не го залъгвай с вечното "от утре".
С едно небе ще бъдеш по-богат,
отучиш ли се планове да трупаш.
Качи се на един случаен влак
и слушай песента на колелата.
Съвсем обикновено "трака-трак",
а толкова вълшебно за душата.