ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Два залеза

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 12 юни 2013 г.

Два залеза

Смрачава се над онзи връх, нали?!
Очите ни привикват с тъмнината.
Но ето че зад черните скали
избухват в огнени нюанси небесата.

Два залеза прогарят вечерта.
Разливат се в недрата на земята.
Прегръщат се над алена река
и дълго се целуват с тишината.

А после избледняват като миг,
пропуснал своето време да се случи.
И нищо, че започва да вали,
и вие под върха самотно куче.

Душата ти е някъде пред мен,
зад мен, около мен - просветва ярко.
Предчувствам те като безгрижен ден,
с усмивка в джоба и букет от лято.