В този океан от самоти,
където всяка капка е Вселена
на пръсти щастието стъпва и мълчи,
защото знае - сред шума му е студено.
Очаква светлината да се спре
в ъгъла на нечия трапчинка
и без да иска се превръща във небе,
и без да притежава е във всичко.
Сред сивата мъгла от власт и страх,
разпуква розови листенца красотата
и пак се втурва да спасява този свят,
макар да знае, че не всеки я понася.
Вселените се свиват и туптят,
едни порастват, други се смаляват...
На щастието в приказния кът,
красивото завинаги остава.
Кате, нека щастието спре
ОтговорИзтриваневъв ъгъла на твоите трапчинки
и там на твоето небе
да не залязва аз ти пожелавам!!!
Не винаги оставям коментар, но да знаеш, че харесвам да чета стиховете ти!!!:)
Изи и теб да не те напуска щастието нито за миг. Много ти благодаря за красивото пожелание.
ОтговорИзтриванеУсещам когато хората минават оттук,нищо, че не всеки пише. Целувки и слънчеви дни :)