Той си е такъв – нуправляем.
Блъска ме с юмручета в сърцето.
Сред гора от думи ще се скрие,
тичайки по заешки пътеки.
Няма да остави знак. Ще трябва
да налучкам вярната посока
и когато се октрием двамата
да приключим всичко с многоточие.
Той си е такъв- непредсказуем.
Прави с мен каквото си поиска.
Кара ме да му събарям кулите
или пък да се самоизмислям.
Ала колкото и да е странен
за живот без него - да не чуя.
Моят стих е моята награда,
моето осъществено чудо!...
Хубаво чудо! Да ти се случва често:)
ОтговорИзтриване