Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 16 ноември 2011 г.

Прозрение 2



И всичките небета да помръкнат.

и всичките планети да изчезнат,

и слънцето внезапно да угасне,

и изворът да се превърне в бездна,

и времето отчаяно да млъкне,

и космосът внезапно да простене,

и огънят да хапе сини устни

и вятърът да пусне корен в мене

не ще удавя крехката си вяра,

не ще остана в нищото на мрака,

защото мога всичко да забравя...

Защото знам, че някой, някъде ме чака!

Няма коментари:

Публикуване на коментар