ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Искам да знаеш

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

неделя, 20 ноември 2011 г.

Искам да знаеш

Ако можеше да четеш между редовете
щеше отдавна да знаеш,
че имаш място в сърцето ми
от онези специалните,
където пънолунията чертаят
златни пътеки в морето,
а тишината издиша признания...
Щеше да чуеш, как разказвах
мечтите си на чайките
и как вълните правеха любов
всеки път, когато мислех за теб.
Ако можеше да четеш между редовете,
нямаше да изтръпваш
от истината, която трепти в очите ми,
а щеше да знаеш, че свободата,
с която те обичам,
е по-силна от желанието да те притежавам.
Щеше да се усмихваш
само при мисълта,
че някой, някъде сънува теб,
вижда душата ти,
споделя мълчанието ти
и пази онази част от същността ти,
която кара слънцето да свети,
земята да се върти,
животът да се ражда...
Ако можеше да четеш между редовете
щеше да усетиш колко е важно
да не изчезваш...от себе си
и да обичаш...въпреки всичко!