Между делнични грижи
и човешка умора
обичта се промъква
като куче сред хора.
По петите ме следва,
със букет от усмивки.
Вечно двете подремваме
на последната спирка.
Тя току ме поглежда
с неприкрита възхита-
няма помен от жал
или злоба в очите.
Маха кротко с опашка
и не тича след рейса.
Без сълзи ме изпраща,
с тиха радост посреща.
Между Вчера и Утре
обичта се промъква,
упорита, наивна,
моят най-верен спътник,
моя странна,
почти нечовешка утеха,
че изгубя ли пътя,
ще открия пътека,
може би към мечтите,
може би към небето
или просто пътечка
към дома на сърцето!
и човешка умора
обичта се промъква
като куче сред хора.
По петите ме следва,
със букет от усмивки.
Вечно двете подремваме
на последната спирка.
Тя току ме поглежда
с неприкрита възхита-
няма помен от жал
или злоба в очите.
Маха кротко с опашка
и не тича след рейса.
Без сълзи ме изпраща,
с тиха радост посреща.
Между Вчера и Утре
обичта се промъква,
упорита, наивна,
моят най-верен спътник,
моя странна,
почти нечовешка утеха,
че изгубя ли пътя,
ще открия пътека,
може би към мечтите,
може би към небето
или просто пътечка
към дома на сърцето!
Понякога имам усещането, че си надникнала в сърцето ми и си написала за това, което си видяла там, но си го написала толкова красиво, че просто оставам без думи...Здравей, приятелче:)Запази си все така чисто сърцето и все така си имай вярата и обичта-те оцветяват живота!Радвам ти се! :)
ОтговорИзтриванеЧувствах, че надничам някъде - сега разбрах къде... :) Благодаря ти Лара и те обичам!
ОтговорИзтриване