ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Тантра

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 19 септември 2012 г.

Тантра

Твоите мисли по моята кожа...
Сякаш танцувам с огън.
Ако след малко стана пламък
ще си с вина виновен.

Знам, че така се ражда Слънце
в някоя мрачна Вселена.
Виждам душата ти- златно зрънце.
Обич покълва в нея.

Бавно прокарваш нежен поглед
по устните ми засмени.
Уж е септември, а сякаш пролет
грейва в две топли длани.

Времето спира зашеметено
дъх ако с дъх се слее.
Нека на пепел стане тленното
щом любовта живее.