ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Предчувствие

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 19 септември 2012 г.

Предчувствие

Изнизаха се трийсет и една,
така ще се изнижат още двайсет.
Осъдена на доживотна свобода
душата ми ще продължи да странства.

Навярно ще се влюбвам до несвяст
поне шейсет милиона пъти още,
а после ще разказвам любовта
хиляда и една вълшебни нощи.

Обсебена от чужди небеса,
ще търся непознати измерения
докато не износя и родя
плода на всяко земно вдъхновение.

Накрая ще си тръгна като дъжд
объркал своя път към планината
с валящите очи на някой мъж.
Неразгадана. Неоткрита. Непозната.