Да откъснеш цвете,да отвориш рана

Gentiana & Катето

Седем дни и седем нощи
сплиташ ми ги на венец
с пасифлори.Искам още
пръстче вързано с конец....
да ми спомня, че поисках
само с тебе да горя-
съчки в клада.
Стискам риска
в гола, кървава ръка.
Във поле от ветреници
гоним се-душа с душа.
Две еднакво волни птици,
влюбени в една мечта.
Непокорни,вироглави
като огън и вода,
но създадени за обич,
нищо че гори кръвта.
Тя е с цвят на буен огън,
див цинобър в ален мак.
Да съм кротка аз не мога
и във теб се впивам пак.
Ти ме искаш, и отблъскваш,
нощем в сън пред теб стоя,
като цвете си откъсваш
мойта щурава душа.
И пропадаш,и се губиш
в бездна с дъх на нежна плът,
и ме молиш да поръся
с орхидеи твоя път,
та когато утро срещнеш
и поемеш по света,
във сърцето си да носиш
късче цвят от любовта.