Gentiana & Катето

Бисерна сълза по бузата на небето


Под огледалната повърхност на нощта
се крие демоничната й същност.
Надава вой срещу изгрялата луна,
като камшици мислите душата й разкъсват.
Не е вълчица, ала не е и жена.
От раните излитат пеперуди,
за да нахранят всяка самота,
която срещнат.Вярваш ли във чудо!?
Усещаш ли как мрака засия
и миглите й потрепериха смутено?
По бузата й бисерна сълза
се спусна, а небето е зелено
от толкоз неразтворени цветя,
които крият в тънки листи здрача
и ароматът им е още бъднина,
в която утрото без повод ще заплаче.
И в слепите очи ще заблести
забравен изгрев.Песента на чучулига
оковите в душата ще строши,
а демоните ужасени ще се скрият
по сенките, които дремят в нас.
Не ги събуждай.Нека там останат.
Петел пропява. Ранен, росен час.
Превръзва слънцето поредна, прясна рана.