Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Имам силата

Ще пия блудкавото ти,студено безразличие,
макар да се преглъща адски трудно,
особено след онова "Обичам те",
което ,знам ли как,от тебе се изстръгна...
Ще те преглъщам нощем.Много....много бавно
горчилката до капка ще изпия.
Съдбата писала ми е във пропаст да пропадна,
но не на дъното на самотата да изгния.
Аз имам силата след теб да оцелея,
без кръст да слагам върху чувствата предишни.
В душата ми все още дишат орхидеи
и твойта липса ми е някак си излишна,
защото носи аромат на люта болка,
в която красотата вехне сива...
...а аз не искам да умирам преждевременно.
Аз имам силата ,дори без теб ,да бъда жива!

Няма коментари:

Публикуване на коментар