Избор

Избрах си ден, за да започна отначало.
Затворих страницата с болки и беди.
Сърцето ми туптеше полудяло –
тежеше му от вчерашни сълзи
и искаше отново да обича!

Послушах го! Преди зората станах,
измих лицето си с първата роса.
Усмихната пред слънцето застанах,
поех с гърдите си дъха на сутринта
и се помолих с всички сили да обичам.

За миг светът ми сякаш запулсира,
небето слезе в моята душа.
Фонтан от светлина и смях изригна –
забравих името си, слях се с вечността
и своето “Сега” в деня изписах.

Избрах си ден! След него друг ще избера
и всеки следващ ден – ще е единствен.
И всеки път ще благославям утринта,
с росата й очите си ще плискам,
а слънцето ще съживява любовта,
защото всеки ден- един живот описва.