ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: На Сашо

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 3 август 2012 г.

На Сашо

„ ...Да бъде хлябът бял - не е достатъчно.”
Стефан Цанев

Страхливецът забива нож в гърба.
Приятелят оглежда се в очите ти,
готов на най-отровната стрела
да спре летежа... Със гърдите си.

Страхливецът се крие като плъх.
С подмолност храни болното си его.
Приятелят разпъва се на кръст,
но не почерня светлото ти чело.

Страхливецът измисля сто лъжи
и нагло ти се хили във лицето.
Приятелят с две истини цери
потъпканите рози във сърцето ти.

Страхливецът засища своя глад
с остатъци от чуждата вечеря.
Приятелят омесва топъл хляб
със двете си ръце... И го споделя!