Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 6 август 2012 г.

Песента на тишината




Тишината звучи като песен,
от която се раждат мечти.
Някой слуша щастливо-унесен,
друг прилежно рисува звезди.

Аз приседнала плахо зад листа
само чакам да падне нощта
и прегърнала твоите мисли
да разтворя безстрашно крила.

Обожавам небето ни нощем,
ароматът на лунни цветя
и щурците с цигулки от восък,
и вълшебния дъх на трева...

Обожавам вселенския шепот
скрит в едно срамежливо: „Здравей”.
Тишината е пълна със ноти
И запявам... Ще пееш ли с мен?
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)