Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
сряда, 1 януари 2014 г.
Надежда
Студен и безучастен е денят
след пиршествата на суетната материя.
Не чувствам с нещо да е по-щастлив светът,
макар да има най-добрите намерения.
Но ще си върна думите назад,
ако поне един човек се е събудил
с една година обич по-богат
и с вярата, че всеки миг е чудо...
Защото ако някъде таи
микроскопична капчица надежда,
то тя е знак, че в бъдните ни дни
човещината ще изригне неизбежно...
Защото хората са Тържество на Любовта,
но просто им е нужно да си спомнят.
Един човек да е осъмнал Светлина
ще знам, че Раят на Земята е възможен!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар