Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

понеделник, 20 януари 2014 г.

Да си обич



Да докоснеш. Да целунеш.
Да прегърнеш. Да усетиш.
Да прогледнеш.Да се влюбиш.
Да изгрееш и да светиш.
Да дочакаш. Да посрещнеш.
Да не страдаш. Да не пречиш.
Да си тук и да те няма.
Да си близо и далече.
Да се молиш. Да раздаваш.
Да се смееш и да вярваш.
Да разбираш. Да не съдиш.
Да мълчиш. Да разговаряш.
Да си сам. Да си сред хора.
Да си себе си и всички,
не е никак, никак сложно-
стига просто да обичаш!
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)