Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
събота, 4 януари 2014 г.
Невероятно
Прилича на игра на сенки
това гонение на смисъл
и някак прекалено сложно е
да се опази чувството от мисъл .
Да се прескочи бездната от време
изглежда немислимо трудно,
но лесното не е спасение,
когато те влече абсурдът.
И колкото е по заплетен
сюжетът в паяжинни мрежи-
все по-богат е на усещания
и по-велик откъм стремежи.
Красиво е как се преплитат
утопията с въображение
и как измислените приказки
творят реално вдъхновение.
А то е златното мастило
в божествената стъкленица.
Не е ли чудо да изпишеш
един живот с перо от птица?!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар