ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Вдъхновение

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 14 януари 2014 г.

Вдъхновение

Не вярвам, че ръцете ми са вързани,
дори когато трудно ги протягам-
все някой трябва да развързва възлите
и свободата да му е награда.
Защото всичко скрито вътре в хората-
дали от страх или от алчност - ще изплува,
а няма ли убежище за болката
душата бавно се самолинчува.
Разбирам, че небето е измислено,
а мъртвите звезди са просто спомен
за някакво космическо единство
и Бог - като една любов огромен.
Навярно за това дълбая в себе си
и доизмислям черно-бялата безкрайност.
Със цветовете от едно обичане
създавам своята божествена реалност.