ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Звездопадно

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 4 януари 2014 г.

Звездопадно

И този звездопад ще мине тихо
белязан от две парещи следи.
Без бъдеще и без горчиво минало
животът своя ход ще извърви.

Небето ще поглъща самотата,
а вятърът безмълвно ще шепти,
че всяко недокоснато желание
след себе си оставя руини.

Но вътре в мен, заключени в прегръдка
две влюбени вселени ще блестят.
Никоя любов не е напразна
когато прави по-красив света.