Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 7 януари 2014 г.

Усмивката на феята



Тя е перла сред мъниста.
Не умее да сънува,
но обича да е истина
докато света рисува.
Вдигне ли ръка към листа,
сякаш гали празнотата
и внезапно оживяват
линиите на съдбата.
Прави цветовете ярки
само със една усмивка.
Плевела превръща в цвете
стига силно да поиска.
Тя не знае, че е фея
заразена със човечност,
но вълшебството е в нея
и ще я дари със вечност.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)