Той е толкова сам
на отсрещния бряг.
И ме чака.
А морето е бурно.
Огън от Ада вали.
Но ще тръгна,
тъй както Исус
е вървял по водата.
Любовта е за смелите,
вярващи, светли души.
Той е плел този мост от надежда
хиляда години.
В сърцето ми сребърна нишка
сам е втъкал.
Заличил е познатите пътища, своето име,
неусетно превръщайки
себе си в мой идеал.
За това ще вървя по следите му
с кротка смиреност.
Пред съдбовните трудности
тихо ще свеждам глава
и ще пазя ума си
от помисли лоши и ленност.
Ще се върна при Него
облечена в светлина.
За да бъда каквото е писано-
обич и вяра!
За да бъда есенция
в святото тайнство Живот.
И запаля ли слънце у някого-
да не изгаря,
а с достойнство да пази
Духа на Човешкия род!
Няма коментари:
Публикуване на коментар