ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Размисли за безгрешници

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Размисли за безгрешници

Можем ли да застанем
зад всяка изречена дума?
Удобна е късата памет,
дори не брои куршумите
или стрелите с отрова
запратени по приятел.
Думите стигат до Бога
и ни се връщат в отплата.
Камъкът в чужда градина
няма да ни пречисти,
нито ще спре обидата,
но ще завъди мисли
от бурени по-яки.
Ще задуши смеха ни.
Гроб си копаем с думи!
Дума руши духа ни!
Можем ли да сме хора?
Толкова ли е грешно,
вместо да метнем камъка,
да преброим до десет?!