ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Магията на джина

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Магията на джина

Когато си влюбена в джин
приличаш на бяла магия,
на тъничка струйка син дим
в сърцето на спяща стихия.

В очите ти плуват луни
погълнали цели морета.
Светът покрай тебе блести,
а ти отразяваш и светиш.

Понеже си влюбена в джин,
говориш на всички езици
общувайки с всички души...
Летиш по-високо от птица.

И даже когато мълчиш
умът ти сияе от радост.
Какво като джинът е мит
щом в нещо те учи да вярваш!