Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
събота, 28 декември 2013 г.
Есенна целувка
Като ствола на младо дърво
се превива душата ти с пукот.
Буреносният вятър- Живот
уморено потрепва във скута ти.
Есента те загръща с печал
и в сълзите и златни потъваш.
Колко много любов си раздал,
та сега от любов се лекуваш?!
Аз те виждам- обрулен и гол
сред гора от суетни безумци.
Голотата те прави тъй цял,
че приличаш на пролетно слънце.
Под лъчите ти никнат цветя,
а светът неусетно се влюбва.
Есента се превръща в жена
и щастливо пред мен те целува.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар