ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Искам да ти бъда лято

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Искам да ти бъда лято

Може би ноември е виновен,
за това, че трудно се преглъщат
всички непредвидени завои-
виждал ли си птици да се връщат
посред зима в мрачните дворове?
"Може би ноември е виновен"-
шепнат глухо тлеещи огньове,
а светът е ледено огромен.
Топло ми е само във прегръдка,
в погледите на себеподобни...
Иска ми се да е лятно утро
вътре в мен... и ти да си виновен!