ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: На ръба

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

На ръба

Препускам в безобразни светове,
а дяволът ме дърпа за опашката.
Представа няма плесна ли с ръце
как злобните му мисли ще отпрашат.

Играе си на разговори с Бог,
но тлее в зениците му омраза черна.
Изгубилият воля става роб,
а адските му мъки са безмерни.

Ще страда този дявол до живот,
защото ме избра за своя сянка.
Какво по-страшно в тъмната му нощ,
да светя и от слънцето по-ярко.

Търпя до време дребни суети
дяволски игри търпя до време.
Пази се драги! Много се пази!
Нали не искаш Катя да те вземе?!...