ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Из хрониките на влюбените пилигрими

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Из хрониките на влюбените пилигрими

Искаш да съм близо,
а стоиш далече.
Мислиш твърде много.
Не ласкай ума.
Как да ти го кажа?...
Твоя съм, човече.
Дяволът не знае
даже докога.
Трябваше ми зрънце,
ти дойде със шепи-
обич златоносна
в мене разпиля.
Погледът не стига,
виж ме със сърцето.
Който сее вяра,
жъне светлина.
Искам да си близо!
Имам те, човече-
сутрин си ми изгрев,
нощем- лунен страж.
Нищо, че животът
ни държи далече.
Просто се страхува,
че светът е наш!