Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
събота, 28 декември 2013 г.
Без остатък
Малка драскотина-
никой не я вижда,
но ти е в душата
и си иска грижа.
Обич да и капнеш
като йод на рана.
Болка да те пари,
само страх да няма.
Таен, малък белег-
точно под сърцето
криеш зад усмивка
ведра на лицето,
за да ти напомня,
че денят е кратък
и животът няма
вечно теб да чака.
После смело хващаш
за ръка съдбата
и си изживяваш всичко.
Без остатък!!!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар