ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Широко отворени очи

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Широко отворени очи

Да затварям очи. Да те няма.
Да потъвам в безлика тълпа.
Да усещам, че всичко съм дала.
Съвестта да объркам с вина...
Да заспивам с нелепи сюжети.
Да се будя с пробита душа
и да страдам, че слънцето свети,
а в ръката ми няма ръка-
не е роля, която умея,
нито бреме за моите плещи.
Любовта не боли, а живее
и е будна..., докато ти спиш!