ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Защото така

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Защото така

Защото ми омръзна да съм трезва
в пияния харем на боговете-
разкъсай с похотливата си нежност
дантелите на моите добродетели.

Накарай тишината ми да стене,
превръщайки в молитва твоето име.
Не ме е страх,че всичко ще изчезне.
От земната любов не се умира.

От земната любов се уча само
божественото в теб да разпознавам.
Дали ще бъдеш край или начало-
прегръдката ти ражда осъзнаване.

Защото ми омръзна да пиянстваш
с тъгата по отлитащото време,
избирам да съм обич във пространството.
Ще бъда Тук, решиш ли да ме вземеш!