ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Близо

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Близо

Защо да си измислям тъмнини
когато светиш толкова реално.
Душата ти сияе в две очи,
а те ме вдъхновяват непрестанно
да търся най-прекрасното в деня,
да бъда жива дума,чувство,смисъл
и дълго да разказвам на света
какво е от любов да се разлистваш.
Защо да си измислям друг живот,
когато в този мога да съм близо
до скрития под миглите ти Бог
и просто да се радвам, че те има?!