ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Безвремие

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 28 декември 2013 г.

Безвремие

Странно как не мърдат часовете,
как се губят месеци и дни?!
Само да решиш, че ти се свети-
времето престава да лети.
Ти си крачиш между две усмивки
по пътечка скрита от света
и не чувстваш жажда или липса-
всичко нужно ти е в паметта.
Просто си представяш как ухае,
как засища дух и сетива.
И съвсем съзнателно мечтаеш,
да си случиш двеста чудеса.
Даже да е само миг живота
и да те погълне вечността-
само да решиш, че ти се свети
можеш да надскочиш и смъртта!